събота, 19 март 2011 г.

цвят



Изглежда от толкова време насам едва цвета на кафето тази сутрин ме накара да пиша тук. Нито вълненията около сноуборда, нито изпълнилата съзнанието ми дипломна работа не набраха достатъчно сила, за да ме накарат да кликна върху линка Нова публикация. И изведнъж днес исках просто да напиша "цветът на кафето тази сутрин се получи перфектен", но има още няколко лежерни абзаца в главата ми, на които им се иска да останат на страниците в този дневник.
През последните седмици съм безмилостно преследвана от нуждата за детоксикация. Като изключим продължаващия вече две седмици сутрешен режим - чаша гореща вода + половин изстискан грейпфрут с лъжица студенопресован зехтин за пречистване на организма, усещам и един неволен стремеж към детокс на думите, мислите, срещите с хора, въздуха. Когато всичко е наред, трябва да е още по-наред. Ще си запиша час за йонна детоксикация в близкия фитнес. Това няма да оправи света, но ще пречисти моите настройки