Винаги когато се движа с много бърза скорост, си представям неща на бавен каданс. Летим по магистралата, а в главата ми има картина на това как нещо става, колата ни предава и около мен всичко започва да лети като в космически кораб при безтегловност. Бавно се разплисква портокалов сок, ледчета се блъскат в лицето ми, оплитат се в косата ми, CD-та проблясват, стъкла се чупят, забиват се в тялото ми и така нататък. Саундрак на тези картинки почти винаги е Bluebells на Патрик Улф или някое парче на Рейдиохед. Много ме е страх от скорости. Сигурно преди съм умряла от нещо такова.
Така веднъж например карахме колелета в една планинска местност, скоростта ми се стори бърза и започнах да си представям как се пребивам. И се пребих. За около половин минута не можех да дишам. После установих и че почти нямам неразкървавено място по тялото. Въображението ми постоянно си играе някаква смахната игра със скоростите, бързо, бавно. Бързай бавно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар