Отидохме да гледаме Tron главно заради саундрака на Daft Punk. Филмът, поне гледан на 3D, се оказа сам по себе си вълнуващ. Вече мога да сравня пренебрежението, с което казвах: "бих го гледала само заради саундтрака", с това как във филма програмите високомерно наричаха хората users.
Ако трябваше да обобщя Tron с една дума, тя щеше да е: дизайн /въпреки че има и доста философски включвания от страна на Кевин Флин/. Саундракът /подчертавам на Daft Punk/ приятно те държи на границата между 80-те и настоящето. Гледайте го, няма да съжалявате. Аз съжалявам само за едно - в един от най-зрелищните моменти, когато лошите идват и избиват добрите, ми се приходи до тоалетна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар