Нали знаете, има едни хора, чието присъствие тотално те обезоръжава. Прерязва ти конците и те хвърля в мек и удобен фотьойл. Когато си в компанията им нещо започва да те гъделичка отвътре, после целият ставаш като кашкавал и единственото, което можеш да правиш в този момент, е да стоиш безпомощно и безмълвно, да слушаш гласа им, без значение какво казват.
Винаги съм се чудила в какво се крие тяхната магия. Забелязала съм обаче, че обикновено тази сила притежават жени над средната възраст, много по-рядко те са млади хора или мъже. Затова много обичам да се срещам с бабите на хората.
Има нещо в гласа им, едно безметежно спокойствие и мъдрост. Има нещо и в щрихованата от времето кожа, нещо в цвета и аромата й. Косата им е събрала неизброимо количество преживявания, които като че ли се разпръскват във въздуха около тях. Но най-вече гласът, да, определено гласът е най-въздействащ. Има нещо вълшебно в безкрайноанатомичното. Всичките тези 33 мускула, необходими да се възпроизведе гласа, при някои хора правят някакво магично заклинание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар