През изминалите три години съм заобиколена от деца почти постоянно. И някои неща взеха да ми се набиват сериозно на очи. Например при децата любопитството и вниманието към детайла са в сила на 200%. Нищо не им убягва. Това са запазили и доста възрастни. Но не достатъчно. Често ми се случва да обяснявам на някой нещо, което той посмъртно не може да види. При децата това съсредоточаване в детайлите е свързано с ученето на нови неща и опознаването на света. И се питам, дали при възрастните просто този стремеж към ново знание не изветрява постепенно с годините, може би поради запълването на голямо количество памет в хард диска. Сигурно намаляването на любопитството и засилването на невниманието към малките детайли е естествен процес. Но дори да е така, това никак не е хубаво. Лично аз имам чувството, че ако любопитството ми изчезне и спра да забелязвам невидимите неща, ще ми се прииска да се гръмна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар