Яйцето

По принцип последните години нямах вдъхновение да боядисвам яйца, след като последния път се опитах да ги боядисам безвредно, с обелки от лук и станаха никакъв цвят.


Обаче като има дете в къщи, няма как да не се върнеш към ентусиазма от детските години и да се овъртиш в цветове. Работата беше там, че не исках да боядисвам с конвенционалните бои за яйца, които са направени от изкуствено синтезирани Е-та. Е120 (тартазин, жълто) например е изключително отровен - той причинява едни от най-алергичните реакции и непоносимости от всички, най-често проявявани при хора с непоносимост към аспирин и астматиците. Други реакции могат да включват мигрена, замъглено виждане, сърбежи, ринити и виолетови петна по кожата.


Днес обаче много се зарадвах, когато в био магазина видях тази био боя. Направена е от естествени Е-та: Е100 (куркума), сол, захар и др. В събота ще я пробвам и ще кача снимки, ако експериментът се окаже успешен.


Докато се рових в нета по темата, попаднах и на тази статия в gorichka.bg, където има няколко идеи за оцветяване с естествени материали. Ако имате достатъчно ентусиазъм, пробвайте. 


23.04.2011  Ето я и обещаната снимка. Сутринта боядисах яйцата, поне това, което остана от тях след сваряването. Експериментът е успешен - био боите не отстъпват на конвенционалните. Дори естествените цветове, които се получават, са много по-приятни за окото ;) от синтетичните.

Най-дългото изречение в този блог

Петък не е същият, когато след него следва съботата, в която си на зъболекар, за да ти оправят кратера, зейнал след отчупването на 1/3 от зъб след ядене на сухар и всичко това допълнено от неудовлетворението след изчитането на целия доклад на КЗП за 2010 и неоткриването нито на ред за нелоялната реклама.

This is Ground control to Major Tom

Космосът винаги е бил магнит за мен. Виновна е една енциклопедия за звездите и космоса от детството ми и разказите на баба ми за Юрий Гагарин.

С часове съм стояла на балкона, зяпайки звездите и опитвайки се да проумея безкрайността на пространството. После висях в сайта на НАСА, гледайки на живо как някой космонавт от Международната космическа станция поправя нещо по корпуса на станцията в открития космос и други подобни мисии.

Сигурно се сещате в какъв екстаз изпадам, когато чуя Space Oddity на Бауи.

Днес задоволявам този си интерес с предаванията на д-р Мичио Каку по Discovery. Тук има едно интересно интервю с него, което тези дни някой пусна във Facebook, и което може да запали и вас по темата. Накрая на интервюто се споменава блогът му, което пък ме накара да го добавя във връзките на моя блог и да не го изпускам от поглед.

цвят

Изглежда от толкова време насам едва цвета на кафето тази сутрин ме накара да пиша тук. Нито вълненията около сноуборда, нито изпълнилата съзнанието ми дипломна работа не набраха достатъчно сила, за да ме накарат да кликна върху линка Нова публикация. И изведнъж днес исках просто да напиша "цветът на кафето тази сутрин се получи перфектен", но има още няколко лежерни абзаца в главата ми, на които им се иска да останат на страниците в този дневник.
През последните седмици съм безмилостно преследвана от нуждата за детоксикация. Като изключим продължаващия вече две седмици сутрешен режим - чаша гореща вода + половин изстискан грейпфрут с лъжица студенопресован зехтин за пречистване на организма, усещам и един неволен стремеж към детокс на думите, мислите, срещите с хора, въздуха. Когато всичко е наред, трябва да е още по-наред. Ще си запиша час за йонна детоксикация в близкия фитнес. Това няма да оправи света, но ще пречисти моите настройки

Affinity Chair by Ben Alun-Jones

Независимо от това, че този стол е по-скоро за някой музей на модерното изкуство, бих се заседявала на него с удоволствие.

Affinity Chair from Ben Alun-Jones on Vimeo.

Синопсис

Howl /2010/

Джеймс Франко е Алън Гинсбърг, противоречивият писател, който през 1956 разтърсва литературните среди в САЩ, и по-точно обърква консервативно настроените с поемата си Вой /Howl/. Филмът на Роб Епстайн и Джефри Фридман проследява съдебния процес, където творбата е изправена да отговаря за своята нецензурност, части от живота на Гинсбърг, преплетени с анимирани моменти от въпросната поема.

Във филма има много рецитиране, хомосексуалност и дефиниции за това какво е литература и какво не, така че тези от вас, които си падат по екшън сцените, по-добре да си потърсят друга лента. За останалите - е, това си е истински интелектуален оргазъм.